Периодът между 7 и 9 месеца е вълшебен – бебето буквално от ден на ден изненадва с нови умения. Това е възраст, в която то става все по-активно, любопитно и започва да показва първите признаци на самостоятелност. Нека видим какви са основните постижения (milestones), които можем да очакваме, като имаме предвид, че всяко дете се развива със собствен ритъм.

💪Двигателно развитие

• Сядане без опора – около 7–8 месец повечето бебета успяват да седят сами за по-дълго време.

• Пълзене – може да бъде „по военному“, на четири крачета или дори по корем, като всяко дете намира своя стил.

• Изправяне – към 9-тия месец някои бебета започват да се дърпат по мебели и да се изправят, опитвайки се да стоят прави.

👋Комуникация и социални умения

• Първи срички – „ба-ба“, „ма-ма“, „да-да“. Това е възрастта, в която бебето започва активно да „говори“ със срички.

• Реакция на името – обръща се, когато го повикате.

• Игри с взаимодействие – криеница с ръце („ку-ку“), пляскане и имитации на звуци.

• Разпознаване на познати лица – показва радост, когато вижда мама, татко или баба, и може да проявява срамежливост към непознати.

👌Фина моторика

• Хващане с палец и показалец – „пинсетен захват“ за малки предмети, трохи, играчки.

• Прехвърляне на предмети – от едната ръчичка в другата.

• Тупане и удряне – бебето започва да експериментира как звучи, когато играчките се удрят една в друга или в пода.

🍎Хранене и нови умения

• Твърди храни – бебето вече е опитало различни пюрета и започва да учи текстури – по-гъсти, по-малко пасирани.

• Опити за самостоятелно хранене – взема храна с ръчички (finger foods).

• Пиене от чаша – може с помощ или със специална чаша с накрайник.

📚Как можем да подкрепим развитието

• Осигурете време за игра на пода – това е най-добрият начин да се упражнява пълзенето.

• Четете книжки, пейте песнички и имитирайте звуци.

• Давайте безопасни предмети за хващане и изследване.

• Насърчавайте самостоятелното хранене, дори да е messy – така се учи.

✨ Важно напомняне: Това са общи ориентири. Ако бебето ви прави нещо по-рано или по-късно, това обикновено е напълно нормално. Най-добрият ориентир е вашето дете и неговото темпо.

Защо кърменето на обществени места е важно

От раждането до шестия месеца бебетата претърпяват голямо развитие. През това време те започват да се приспособяват към света извън утробата и се научават как да взаимодействат със заобикалящата ги среда. Промените може да изглеждат незначителни в началото, но всяка малка стъпка представлява голям скок в цялостното развитие на вашето бебе.

През първите два месеца рефлексите играят основна роля в ранните действия на бебето, като завъртане на главата при допир, хващане на пръстите, стягане при бързо движение и т.н. Въпреки че зрението им все още е замъглено, новородените могат да виждат на около 10 до 30 см-  достатъчно, за да се фокусират върху лицето на родителя по време на хранене или гушкане. До края на този етап много бебета започват да разпознават познатите гласове, особено на родителите си, и могат за кратко да повдигнат главите си, когато стоят по коремче. Някои бебета дори могат да започнат да показват първите признаци на социална усмивка.

От 2 до 4 месеца бебетата започват да проявяват повече осъзнатост и контрол върху телата си. Те обикновено започват да се усмихват отзивчиво, да следват движещи се обекти с очите си и да се ангажират повече с околната среда. Те могат да гукат и да издават бълбукащи звуци, които са ранни признаци на езиково развитие. Физически бебетата придобиват по-голям контрол върху главата и шията и много от тях започват да се избутват нагоре на ръцете, когато са сложени по корем. Движенията им стават по-плавни, когато започнат да посягат към предмети, въпреки че хващането може все още да е некоординирано.

Между 4 и 6 месеца постиженията стават още по-забележими. Бебетата обикновено стават много експресивни - смеят се, викат и показват вълнение. Те започват да разпознават познати хора и могат да обърнат глави към мястото, от където идва звука. Моторните умения също се развиват през това време: много бебета могат да се преобръщат от корем на гърб, да стоят изправени с опора, и да стоят седнали с помощ или за кратки периоди. Тяхната координация око-ръка се подобрява и те могат да протягат ръце към играчки, да доближават ръцете до устата си и да изследват предмети с нарастващо любопитство.

Важно е да запомните, че етапите на развитие не са строго крайни срокове. Бебетата се развиват в собственото си време и някои може да достигнат постиженията (milestones) по-рано или по-късно от други. Най-важното е постоянният напредък и нарастващата ангажираност с тяхната среда. Докато бебето ви обикновено се движи напред, обикновено няма причина за безпокойство.

Разбирането на тези ранни етапи помага на родителите не само да проследяват растежа, но и да изградят по-силни връзки с бебето си. Всяка усмивка, търкаляне или гукане е знак, че вашето бебе се учи и расте по невероятни начини – и вие сте точно там, за да станете свидетел на всичко това.

Съвети от лекари

Наблюдавайте поведението на бебето и говорете с педиатър, ако забележите, че в края на шестия месец то:

• често плаче продължително и не успява да се успокои;
• Не прави очен контакт с вас или не проследява с очи движещи се предмети;
• Не издава звуци или не се обръща по посока на звука;
• Не се смее и не издава пищящи звуци;
• Не се преобръща (от корем по гръб и обратно);
• Не контролира движенията на главата и врата си;
• Не сяда дори с помощ;
• Не посяга към предмети, дори и след като го насърчавате да го направи;
• Не опитва да вземе неща, които за близо до него; 
• Затруднява се да поднесе предмети към устата си.

Включването на баби и дядовци, особено на баби, в ранните етапи от развитието на вашето бебе не е просто мил или сантиментален жест. Това е невероятно полезно по начини, които често не оценяваме напълно, докато не го видим в действие. Връзката между баби и бебета е една от най-красивите, обогатяващи връзки в семейната динамика. Това е връзка, която не само подпомага развитието на нашето дете, но също така укрепва семейните връзки, облекчава родителския товар и създава спомени за цял живот.

Нека поговорим защо включването на нашите родители – особено на нашите майки – в развитието на нашите деца е толкова важно и как то може да оформи едно по-свързано, подкрепено и изпълнено с радост родителско пътуване.

1. Несравнима емоционална сигурност за бебета

Едно от най-ценните неща, които едно бебе може да получи, е постоянната, любяща грижа от познати лица. Докато родителите естествено осигуряват това, бабите и дядовците добавят още един слой емоционална подкрепа и стабилност. Бебетата отговарят на любовта – усещат я и процъфтяват в нея.

Когато бабата и дядото присъстват в живота на детето от ранните етапи, това създава солидна основа на емоционална сигурност. Те научават, че любовта не идва само от мама и татко, но и от по-широк кръг от хора, които много ги е грижа за тях. Това допълнително чувство за безопасност е нещо, което те носят със себе си, докато растат, оформяйки емоционалното си благополучие по начини, които често са фини, но трайни.

Плюс това, за бебето ръцете на баба често са също толкова успокояващи, колкото и тези на мама – особено когато идват с нежно тананикане, безкрайни гушкания и енергия, която казва: „Правила съм това и преди и всичко ще бъде наред.“

2. Мъдрост, предавана от поколенията

Съвременното родителство е смесица от изследвания, рутинни процедури, приложения и колони със съвети. Но има нещо невероятно основателно в разговора с някой, който е минал вече по този път– някой, който е отгледал деца без Google или програми за проследяване на съня и все пак е успял да отгледа устойчиви, здрави деца.

Нашите майки имат цял ​​живот родителска мъдрост зад гърба си. Това не означава, че те винаги знаят най-добре или че всеки съвет ще съответства на текущия ни стил на родителство, но означава, че имат опит от реалния живот, на който можем да разчитаме. Понякога те знаят как да успокоят бебето по начини, които никога не сме опитвали. Понякога те ни напомнят, че никненето на зъби няма да продължи вечно. И понякога те просто ни държат за ръката и казват: „Справяш се чудесно!"

Включването им не означава да се откажете от контрола– това означава да възприемете сътрудничество. Не е нужно да сме съгласни с всяка марка пелени или метод на приспиване, но отварянето на вратата към техния опит често носи неочакван комфорт и ценна перспектива.

3. По-силно чувство за идентичност за детето

Когато бабите и дядовците участват активно, децата растат, знаейки откъде идват. Те научават за своите корени, семейна история, традиции и културно наследство. Бабите и дядовците са разказвачите на семейни истории, предават приказки от собственото си детство, споделят семейни рецепти, показват стари снимки и поддържат традициите живи.

Това чувство за идентичност е нещо, което може да пренебрегнем, когато нашите бебета са малки, но то става все по-важно, докато растат. Дете, което знае семейната си история, се чувства здраво стъпило на земята. Те имат чувство за принадлежност, връзка с миналото и основа, която им помага да оформят ценностите си.

Независимо дали баба разказва приказки преди лягане за „когато майка ти е била малка“ или дядо учи стара песен, тези малки моменти стават крайъгълни камъни на идентичността на детето. Това е вид възпитание, което не само оформя ума на детето – то оформя сърцето му.

4. Помощ, когато имате най-голяма нужда

Нека бъдем честни – родителството е невероятно, но е и изтощително. Ако сте майка на две деца (като мен!), знаете колко хаотично може да бъде да жонглирате с бебе, докато се опитвате да попречите на малкото си дете да оцвети стените с кисело мляко.

Включването на баби и дядовци може да промени живота на практика. Те могат да гледат бебето, за да можете да наваксате пропуснатия сън, да ви помогнат при вземането на децата от градина/училище или просто да държат бебето, докато ядете нормално храна с двете си ръце. Този вид помощ не е просто полезна - тя спасява здравия разум.

По-важното е, че не става въпрос за предаване на отговорността; става въпрос за споделяне на товара. Да знаеш, че детето ти е под грижите на някой, който го обича точно толкова, колкото и ти, носи уникален вид мир.

А за баба и дядо? Участието им дава подновено чувство за цел. Това ги поддържа активни, емоционално свързани и радостни. Това е победа и за двете страни.

5. Моделиране на взаимоотношения и семейни ценности

Децата научават толкова много, като просто наблюдават. Когато видят своите родители и баби и дядовци да взаимодействат с любов, уважение и сътрудничество, те се учат как да управляват взаимоотношенията в собствения си живот. Те наблюдават как членовете на семейството се грижат един за друг, подкрепят се и работят заедно.

Включването на баба и дядо в ежедневния живот, дори по прости начини като споделено хранене или разходки в парка, показва на децата как изглежда единството на семейството. Моделира добротата, търпението и идеята, че семейството означава да се показваме един на друг - през поколенията.

В заключение:

Да поканим нашите родители в нашето родителско пътуване е нещо повече от емоционален избор – това е умен избор. Бебетата се възползват от топлината, любовта и мъдростта на своите баби и дядовци. Ние, като майки, се възползваме от подкрепата, напътствията и понякога просто утешителното присъствие на собствените си родители. А нашите родители? Те получават несравнимата радост да гледат как растат внуците им, знаейки, че са част от това на всяка крачка.

Така че, ако майка ви иска да приспи бебето, докато си тананика приспивна песен от 80-те, позволете й. Ако баща ви иска да заведе малкото ви дете в парка и да му разказва истории за детството му, кажете „да“. Нека бъдат част от него.

Защото отглеждането на деца не е свързано само с това, което можем да направим сами – а с това, което можем да изградим заедно. И няма нищо по-красиво от това да гледаш как любовта тече през поколенията.

Като майка на две момчета – едното вече любопитно малко дете, а другото само на пет месеца – прекарах последните няколко години, потопена в невероятния свят на развитието на бебето. Тези първи шест месеца са едновременно вълшебни и завладяващи, изпълнени с етапи, въпроси и повече от няколко безсънни нощи. А най-важното, което научих, е че тези ранни месеци не са само базирани на оцеляване – те са за изграждане на емоционалната, физическата и психологическата основа, върху която ще расте вашето мъниче.

Така че, ако сте нов или бъдещ родител, ето един изпълнен с любов и реалистичен поглед какво да очаквате в отглеждане на бебето си през тези скъпоценни първи шест месеца.

1. Развитие месец по месец: Какво да очаквате

0–3 месеца: Четвъртият триместър

В тези ранни седмици вашето бебе се приспособява към живота извън утробата. То жадува за топлина, близост и предвидимост. Може да почувствате, че бебето ви не прави нищо повече от плач, хранене и сън – и това е добре. Всеки момент на гушкане, хранене и зрителен контакт изгражда чувството им за безопасност и привързаност.

Около 6-8 седмица много бебета започват да се усмихват. Това е първата ви награда! Това е истинска връзка.

3–4 месеца: В режим на откриване

Вашето бебе вече е по-бдително, издава гукащи звуци, следи предмети с очи и вероятно се търкаля от коремче по гръб. Ще започнете да виждате признаци на личността му– независимо и спокойно или енергично, чувствително или социално и т.н.

Това е страхотно време да започнете редовно да слагате бебето по коремче, ако още не сте го направили. Само няколко минути на ден изгражда мускули на врата и раменете, необходими за пълзене по-късно.

4–6 месеца: Търкаляне и достигане

Вашето бебе може да започне да се търкаля в двете посоки, да седи с опора и да посяга към играчки. Те също стават все по-добри в изразяването си - ще чувате по-разнообразни звуци и ще забележите нарастващ интерес към лицата и гласовете. Те дори могат да започнат да показват признаци на тревожност от раздяла, което е здравословен знак за привързаност.

2. Силата на рутината

Мисля, че всеки бъдещ родител е чувал думата "режим"- режим на съня, режим на хранене, режим, режим, режим. Истината е че дори ние, възрастните хора, не можем да следваме определен режим в дългосрочен план, какво остава за едно малко току що дошло бебе. Затова приемете, че бебетата се адаптират към определена последователност и в никакъв случай не се тормозете да им налагате строго определени граници и да цепете секундата на две. Развийте ритъм, който помага на вашето бебе да се чувства сигурно и работи за вас.

И на двете ми момчета ежедневната рутина беше следната – хранене, игра, дрямка. Тази последователност ми помогна да намалят нервността и улесни разпознаването на техните нужди. Около 2–3 месеца започнахме рутина за лягане: баня, кърмене (или бутилка с АМ), приспивна песен и креватче. Повтарянето на едни и същи стъпки всяка вечер им създаде вечерната рутина. Въпреки еднаквия подход и действия от моя страна, двете ми деца развиха своя собствена и различна рутина. Еван заспиваше дълбоко всяка вечер самостоятелно в креватчето си около 20:00 часа и се събуждаше за нощно хранене в 03:00 часа, а Мики дремва около 1 час от 20:00-21:00 часа и заспива дълбоко в 00:00 часа до сутринта. Въпреки разликата и при двамата се утвърди рутина, която улесни както мен, така и тях.

3. Кърмене: Повече от просто хранене

Кърменето (или храненето с шише) не е само храна. Става дума за обвързване, комфорт и доверие. Кърменето през ранните месеци може да бъде изтощително, но също така учи бебето ви, че неговите нужди ще бъдат задоволени, което изгражда основа на сигурност, която оказва влияние върху емоционалното му здраве за години напред.

Независимо дали кърмите, цедите се или се храните с адаптирано мляко, ключът е отзивчивото хранене. Наблюдавайте сигналите на вашето бебе – стягане, сучене на ръце, суетене – вместо да се придържате към строг график около часовника. Дори тук ще забележите, че има определена повтаряемост- като при някои бебета е на 2 часа и половина, при други на 3 часа. Съветвам ви в началото да си водите записки, и с течение на времето сами ще установите, че детето ви си е създало рутина, която следва всеки ден. 

До 3-4 месеца ще забележите, че храните естествено се разпределят и стават по-ефективни. Вашето бебе също ще започне да се разсейва повече, докато суче – това е напълно нормално!

4. Ваксини

Знам, че ваксините могат да бъдат чувствителна тема, но от гледна точка на развитието и здравето те са от съществено значение. Първите шест месеца включват няколко важни ваксини: хепатит Б и БЦЖ (против туберколоза), които се слагат още в болницата след раждането. След 6-тата седмица се слага шествалентната ваксина (ДТКаХепБПиХИБ) срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиомиелит и инванзивни заболявания от тип Б- от нея има общо 3 приема до 6-тия месец. Следва имунизация против пневмококови инфекции- общо 2 приема до 6-тия месец и ротавирусната, която е препоръчителна и не се включва към Имунизациония календар. Това не са просто медицински процедури – те са щитове срещу сериозни заболявания, към които бебетата са особено уязвими.

Избрах да ваксинирам и двете си деца след много четене и проучване. Изтеглих си и приложение, в което си записвам както развитието на децата, така и кога и каква ваксина им е поставена. Открих, че воденето на архив и предварителното планиране на медицински прегледи намаляват стреса за мен и ми дават време да се подготвя психически. Допълнителните гушкания, кърменето веднага след инжекцията и топла вана по-късно през деня помагат много за успокояването на бебето.

5. Поведение и емоционален растеж

Новороденото не манипулира. То общува. Това беше нещо, което Фицхю Додсън подчерта ясно в книгата си "Изкуството да бъдем родители": бебетата нямат умствения капацитет да бъдат разглезени през първата година. Когато плачат, те имат нужда от нещо - утеха, мляко, смяна на пелената или просто близост. Бързото реагиране не създава лоши навици; създава доверие.

До около 4-6 месеца вашето бебе ще започне да тества причината и следствието: ако плача, ще дойде ли мама? Ако се засмея, ще ми се засмее ли някой насреща? Това са ранни признаци на емоционална интелигентност и начинът, по който реагираме, има значение.

6. Физически контакт: Езикът на любовта

"Любовта започва с докосване“. И в тези ранни месеци държането, люлеенето, гушкането и носенето на бебето не са просто сладки жестове – те са критични за развитието.

Физическата близост помага за регулиране на температурата, дишането и сърдечната дейност на бебето. Тя също така повишава окситоцина - "хормона на любовта" - както за бебето, така и за родителя.

С втория ми син бебеносенето беше спасение. Хем се гушкахме с малкото ми човече, хем имах свободни ръце, с които да обръщам внимание на по- големия ми син.  Ако ви е интересна темата за бебеносенето, може да прочетете поста-  Слинг или Ергономична раница: Кой вариант е по- подходящ, ако сте заета майка? , който пубикувах преди няколко седмици.

7. Идеи за ранна игра: Учене чрез връзка

Много родители се чудят как да „играят“ с новородено, особено когато изглежда толкова мъничко и сънливо. Но дори в тези ранни седмици играта е начинът, по който се учат. 

Ето някои прости идеи за игра от раждането до шестия месеца:

Играта не трябва да бъде структурирана - става дума за взаимодействие. Дори смяната на пелените, когато се извършва игриво, може да бъде част от учебния свят на вашето бебе.

8. Вашето бебе

Едно нещо, което научих от опит е, че макар книгите и блоговете да са полезни, експертът за вашето бебе сте самите вие. Няма две еднакви бебета. Това, което проработи за първия ми син, не винаги работеше за втория.

Вашето бебе има уникален темперамент. Някои са спокойни и адаптивни; други са чувствителни и интензивни. Целта не е да оформите бебето си в перфектен график или темперамент, а да разберете кои са те и да им отговорите с любов и търпение.

Последни мисли: Основата на един живот

Тези първи шест месеца минават бързо, но те полагат основата за всичко, което следва. Всяко гушкане, всяко хранене, всеки път, когато отговаряте на виковете им – вие казвате на бебето си: Ти си в безопасност! Ти си обичано! Светът е добъро място!

Както мъдро каза Додсън, „Дисциплината не е нещо, което правите на дете; това е нещо, което развивате в детето.“ И това развитие започва в тези най-ранни дни, не чрез наказание или контрол, а чрез топлина, присъствие и последователност.

Ако се чувствате уморени, неуверени или претоварени – не сте сами. И се справяте по-добре, отколкото си мислите. Доверете се на инстинктите си и не забравяйте да се погрижите и за вас.

Психическа подготовка: Приемете красивия хаос

Един от най-важните и ключови моменти за успех с породени деца е психическата подготовка. Много лесно можете да се натоварите само от мисълта за балансиране между нуждите на новородено и обръщане на внимание на малко дете. Но вместо да се съсредоточа върху трудните моменти, изберете да се съсредоточа върху магията на отглеждането на братя и сестри с толкова близка възрастова разлика.

Ето няколко неща, които ми помогнаха психически да се подготвя:

1. Приемете, че нещата ще бъдат различни – животът ви няма да бъде такъв, какъвто е бил когато сте имали само едно дете, и това е добре! Не става дума за това да държите всичко под контрол; става въпрос за това, да приемете промятата и ново място, на което се намирате.
2. Радвайте се на малките моменти – Ръцете ви винаги ще бъдат пълни, но и сърцето ви също. Да гледате как вашите бебета се опознават, държат се за ръце и играят заедно ще бъде едно от най-възнаграждаващите преживявания в живота ви.
3. Заглушете негативизма – Някои хора ще реагират на новината ви за бременност с шок или дори осъждение. Коментари като „О, уау, това ще бъде толкова трудно“ или „Ще сте винаги заети!“ може да ви разтрои. Но не забравяйте, че това е ВАШЕТО решение и само вие можете да усетите колко красота и удовлетвореност ще донесе в живота ви.

Подготовка преди появата на бебето

Каква е разликата между слинг и ерго раница?

Първо, нека ви обясня каква е разликата между двете опции:

Бебешки слинг: Слингът обикновено е дълго парче плат, което носите през едното или двете рамена, за да държите бебето близо до тялото си. Лесно регулируем е и се предлага в различни стилове и цветове. Слинговете са леки и могат лесно да се сгънат и носят в чантата ви за пелени. Предлагат удобство за бебето, особено ако е новородено, тъй като могат да се носят в позиция корем до корем.

Ерго раница: Ергономичната раница е структурирана по определен начин и се закопчава около раменете и бедрата ви, за да разпредели равномерно теглото на вашето бебе. Повечето раници позволяват да носите бебето си отпред, отзад или дори на бедрата. Те често са с регулируеми презрамки, за да може да се отпускат, когато бебето расте, а много от тях имат допълнителни "екстри" като дишащи тъкани или джобове за съхранение.

Плюсовете и минусите на слинга

Плюсове:

• Лек и компактен: Харесвам колко лесно се съхранява слинга в чантата на бебето, а често и в моята дамска чанта. Заема много малко място и винаги ми е под ръка, ако ми потрябва.
• Лесен и бърз за използване: Нямам проблем с начина на завръзване- просто го премятам през рамо, регулирам според Мики и съм готова. Когато съм в движение с двете деца, имам нужда от нещо, което е бързо и лесно!
• Идеален за новородени: Близката позиция, подобна на гушкане, е идеална за новородени, осигурявайки им комфорт и сигурност, като се чувстват близо до мама.

Минуси:

• Носене на едно рамо: Тежестта се разпределя само върху едно рамо, което може да стане уморително, особено когато бебето ви расте. За мен след известно време стана неудобно, особено ако нося сина си продължително време.
• Ограничено движение на бебето: Слинговете предлагат по-малко възможности на бебето да се движи, което може да не е толкова удобно и за вас, когато порасне, стане по-тежко или просто започне да недоволства.

Плюсовете и минусите на ерго раницата

Плюсове:

• Равномерно разпределение на теглото: Най-добрата характеристика на ерго раницата е ергономичният дизайн, който разпределя теглото на вашето бебе между раменете и бедрата. Това определено си е голям плюс, особено след като момчетата ми станаха по-големи и по-тежки.
• Универсалност: Раницата често ви позволяват да сменяте позициите за носене - отпред, на гърба или на бедрото - като ви дават опции в зависимост от възрастта на вашето бебе и какво ви е удобно.
• Дългосрочна употреба: Докато слинговете са страхотни за новородени, раницата за бебе може да се използва за много по-дълъг период. Хареса ми, че мога да продължа да нося децата, без да се притеснявам от дискомфорт.

Минуси:

• По-обемисти: Макар че раниците са по-поддържащи, те са по-обемисти в сравнение със слинговете, което ги прави по-трудни за носене с вас, ако искате да са ви под ръка.
• По-сложна за използване: Открих, че носенето на раницата за бебе може да отнеме малко повече време, особено с всички презрамки и настройки, когато преди мен я е носил мъжа ми. Когато жонглирам с две малки деца, предпочитам нещо, което не отнема твърде много време.

Моето лично предпочитание: Ергономична раница

Въпреки че виждам предимствата както на слинговете, така и на ерго раниците, личното ми предпочитание е към раницата за бебе. Като майка на две малки момчета комфортът и удобството са ключови. Смятам, че способността на ерго раницата да разпределя равномерно теглото на бебето ми е от съществено значение, особено след като момчетатта ми растат бързо и наддават бързо.

Универсалността на ерго раницата – възможността да го нося отпред или на гръб- прави избора ми още по- затвърдителен и често предпочитам раницата пред количката за излети, разходки сред природата, пазаруване на хранителни стоки или дори просто из къщата, когато ми трябват свободни ръце. И ми харесва как поддържа гърба и раменете ми изправени, дори при дълги периоди на носене.

Въпреки това понякога използвам слинг – най-вече когато излизам на кратки разстояния и искам да държа малкия си син си близо до мен в по-спокойна, пухкава позиция. Слингът е перфектен за кратки периоди на носене и удобството просто да го преметна през рамо, когато правя нещо като кърмене, миене на съдове или успокоявам бебето си да спи, е незаменим.

Последни мисли

В крайна сметка и слинговете, и ергономичните раници за новородени имат своето място и изборът между тях наистина зависи от вашия начин на живот и лични предпочитания. Ако търсите нещо компактно, просто и идеално за новородени, слингът може да е по-добрият вариант. А ако търсите комфорт, подкрепа и дълготрайна употреба, ерго раницата е вашият избор.

Като заета майка на две деца, ерго раницата определено е моят най-добър избор в повечето ситуации. Помага ми да държа ръцете си свободни, като същевременно гарантира, че бебето ми е в безопасност, удобно и близо до мен. Но не забравяйте, че няма правилен или грешен избор- всичко се свежда до това какво работи най-добре за вас и вашето семейство!

Премахването на памперса и приучаването на гърне е важен етап в развитието на детето, отбелязващ нарастващата му независимост. Като майка, която наскоро премина през това с 2-годишния ми син, ще ви кажа- има много предизвикателства и триумфи. В тази публикация ще споделя личния си опит, често срещаните грешки, които трябва да избягвате, психологическите аспекти, които трябва да имате предвид, подходящата възраст за приучаване на гърне и практически съвети, които да ви помогнат в този процес.

Моят личен опит

Нашето приучване към гърне се случи на няколко етапа:

• Седмици 1-2: Представяне на концепцията за използване на тоалетна и преминаване от памперси към гащички
• Седмици 3-6: Насърчаване на сина ни да съобщи нуждата си да използва тоалетна.
• Седмици 7-8: Постигане на пълно приучаване към гърне, като Еван самостоятелно казва кога има нужда.

Този постепенен подход позволи на нашия син да се адаптира удобно, правейки процеса по-гладък както за него, така и за нас.

Разбира се, че имаше моменти, в които исках да се откажа, да му сложа отново памперса и да не сменям по 5-6 комплекта дрехи на ден. Разбира се, че му се карах, когато се изпусне, защото е отказал 3 пъти да седне на гърнето (за което моментално изпитвах вина и разочарование към себе си). Разбира се, че сме имали моменти, в които сме му слагали памперс в началото на приучаването (защото ни се е налагало да идем на важно събитие, на което не може да се преолбичаме през 30 мин и да се молим на всеки 20 мин да пишка). Също така използвахме и тактиката за награда, която също мислех, че е грешка, но работеше. Всички тези предизвикателства ми се струваха безкрайни и не свършващи, но постоянството и много, много говорене заедно с помощта на книжките оказаха позитивно влияние. В период от 3 дена Еван премина от едно бунтуващо се дете, което не иска да сяда на гърнето към "Мамо, има пиш". Започна да казва кога му се ходи по нужда, стискаше, когато се налага и съвсем осъзнато знаеше, че памперса вече остава в миналото.

Защо започването преди 2-годишна възраст може да не е ефективно

Много родители се чудят кога трябва да започнат да приучват детето си към гърне. Те пробват на 12 или 18 месеца. Преди 2-годишна възраст, обаче, повечето деца не са физически или емоционално готови за приучаване към гърне. Ако започнете да учите детето си твърде рано да използва гърнето, рискувате да бъдете разочаровани от него и от самите вас. При нас се случи така, че когато Еван беше на 18 месеца, беше лято, а ние бяхме в къщата на морето. Перфекти условия. Пробвах да му махна памперса, имаше малък прогрес, след което тотален отказ. Макар че осъзнаваше за какво се ползва гърнето, сядаше на него и ходеше по голяма нужда в точно определено време всеки ден, виждах че това му носи голямо безпокойство, негативни емоции и раздразнение. Спрях и се премирих, че просто още не е готов. Не исках да му създам травма, която щеше да има последствия в бъдеще.

Ето защо започването преди 2-годишна възраст може да не е ефективно:

• Липса на контрол върху пикочния мехур: Преди 24 месеца повечето деца нямат пълен контрол върху пикочния си мехур и червата, което води до чести инциденти.
• Ограничени комуникационни умения: Детето трябва да може да разбере и изрази нуждата да отиде. Преди 2 повечето деца се борят с това.
• Емоционална съпротива: Твърде ранното обучение на гърне може да създаде безпокойство, водещо до съпротива и дори регресия.

Кога е твърде късно? Кога трябва да започнете незабавно?

Както започването твърде рано може да причини проблеми, така и твърде дългото чакане също. Като цяло, ако детето ви не е приучено към гърне на 3 до 3,5 години, време е да започнете веднага. Ето кога трябва да предприемете действия:

• Изисквания за предучилищна или дневна грижа: Много предучилищни заведения изискват децата да бъдат приучени да ходят на гърне до 3-годишна възраст.
• Осъзнаване, но отказ: Ако дете над 3 последователно отказва гърнето, това може да е поведенчески проблем, който трябва да се реши с твърд, но позитивен подход.
• Скриване: Ако дете изтича до ъгъла или друга стая, за да ака в памперса си, то показва осъзнатост и трябва да бъде сложено на гърнето.
• Контрол на пикочния мехур, но нежелание: Някои по-големи деца задържат пикаенето си за дълги периоди, но отказват тоалетната - това е знак, че трябва да започнат да се приучават към гърне веднага

Често срещани грешки при приучване към гърне

1. Започване твърде рано: Започването на обучение на гърне, преди детето да покаже готовност, може да доведе до разочарование.
2. Непоследователност: Превключването между пелени и бельо може да обърка децата.
3. Наказване на инциденти: Това може да създаде страх и безпокойство около тоалетната.
4. Използване на натиск или сила: Принуждаването на дете да седи на тоалетната може да създаде съпротива и забавяне на обучението.
5. Без да го правите забавно: Превръщането на обучението на гърне в стресираща задача кара децата да се съпротивляват. Вместо това използвайте книги, песни или награди, за да го направите положително изживяване.
6. Да оставите детето да го учи някой друг: Често срещана практика при родители, които не са всеотдайни. Те чакат госпожите в градината да научат детето им, защото не им се занимава, или прехвърлят тази отговорност на техните родители (баби и дядовци), рискувайки да създадат травма в детето свързана с изоставянето, но пък спестявайки си доста нерви.

Психологически съображения при приучаването на гърне

Обучението за гърне не е само физическа готовност - това е важен психологически етап. Според теорията на Ерик Ериксън за детското развитие, малките деца (от 18 месеца до 3 години) са в етапа „Автономия срещу срам и съмнение“ ("Autonomy vs. Shame and Doubt"). Начинът, по който се работи с приучването към гърне, може да повлияе на тяхната увереност и независимост.

• Положителното подсилване води до автономия: Насърчаването на детето с похвала му помага да се чувства способно и независимо.
• Отрицателните преживявания могат да причинят срам: Ако приучването към гърне е стресиращо, прибързано или изпълнено с наказание, това може да накара детето да се чувства неудобно или да се страхува да използва тоалетната.
• Безпокойство относно тоалетната: Някои деца развиват безпокойство относно използването на тоалетната, което може да попречи на напредъка.
• Прекалено ранното премахване на памперса: Ако вашето приучаване към гърне се е случило много рано и сте "дресирали" детето си да се изходи, когато го сложите на гърнето, почти сигурно е, че когато навлезе в детското юношество, ще има регресия. Рискувате да му създадете нездрав навик да ходи до тоалетната по часовник, което няма да действа, когато детето поране и това ще доведе до изпускане и пораждане на срам, а може и подигравки.

Заключение:

Научаването на детето да ходи на гърне е различно за всяко дете, но ключът към успеха е търпението, последователността и емоционалната подкрепа. Започването на правилната възраст (2 години или по-късно), избягването на често срещаните грешки и поддържането на позитивно мислене ще направят процеса по-гладък.