Ето какво научих от него — уроци, които не пише в нито една книга.

1. Перфектното не съществува – но истинското е по-красиво

С първото си дете исках всичко да е „както трябва“ — най-доброто пюре, правилният режим, идеалният дневен сън и истината е че го постигнах, с цената на какво обаче. Постоянно се тревожех дали ще успея да му създам добър режим, мислех и пресмятах до минутата кога трябва да яде, отказвах покани за гости, защото трябваше в 20:00 бебето да си е в кошарата и да заспи за нощен сън. С второто разбрах, че перфектното е изморително. Истинското — с разпиляни играчки, прегръдки по пижама и обеден сън по различно време от деня  — е много по-красиво, истинско и спокойно.

2. Всяко дете е отделен свят

Мислех, че второто ще бъде „същото“, просто повторение на първото. Но те са толкова различни – темперамент, реакции, нужди, всичко! Много пъти съм го казвала на глас, сега го пиша и тук- никога не съм вярвала, че децата ми ще бъдат толкова различни едно от друго. Това ме научи да не сравнявам, а да наблюдавам и да се уча от тях. Родителството не е да прилагаш готови схеми, а да се адаптираш към всяко малко човече.

3. Интуицията е по-силна от всяка книга

С първото дете четях много кнги, слушах подкасти и бях добавена в една фейсбук група (която напуснах скоро след като родих). Закусвах със съвети за родителство и си лягах с препоръки как да отгледаме емоционално интелигентни деца. При второто дете слушах само и единствено себе си. Не че сега не чета книги с родителска литература, но когато се доверих на интуицията си, нещата се подредиха естествено. Имам по-малко тревоги и повече връзка с детето.

4. Любовта не се дели – тя се умножава

Страхувах се дали ще имам „достатъчно любов“ за второ дете. Но когато го прегърнах, разбрах — любовта не се дели, тя просто расте. Тя се разширява, прелива и обгръща всички. 

5. Малките моменти са големите

Преди търсех „постиженията“ – кога ще проходи, кога ще проговори и бързах да ги запиша в детски дневник, който да му остане спомен за цял живот. Сега просто се наслаждавам на процеса. На усмивките сутрин, на малките ръчички, които ме търсят в тъмното. Именно тези мигове правят майчинството истинско. А относно "големите събития", отново ги записвам, но се е случвало да намеря време чак след месеци и истината е, че тези "постижения" се помнят цял живот, без значение дали имате бебешки дневник или не.

6. Почивката е грижа, не слабост

С първото дете не спирах. Исках да правя всичко – готвене, подреждане, разходки, снимки. Сега знам, че когато аз съм добре, и децата ми са добре. Няма нищо срамно в това да оставиш неизмитите съдове и просто да легнеш до децата си или да си поръчате храна за вкъщи.

7. “Не” е пълно изречение

Вече не се чувствам виновна, когато казвам „не“. Не на излишни срещи, не на натиск отвън, не на съвети, които не ми пасват. Научих, че имам право да защитавам енергията си. Това е част от грижата и за мен, и за децата ми. 

8. Присъствието е по-важно от снимките

Преди снимках всичко. Сега избирам да изживявам моментите. Да гледам, вместо да снимам. Да запомня миризмата на косата им след баня, не просто да я снимам. Често дори се усещам, че правя забележка на мъжа ми да не си гледа телефона и да бъде тук и сега с нас. За това все по- често оставам телефона си в чантата и не го поглеждам понякога и по цял ден. Осъзнавам, че едното ми дете има много повече снимки от другото, но съм стигнала до вътрешно спокойствие, че това не е толкова важно и не ме притеснява!

9. Второто дете лекува тревожността

То идва и те връща на земята. Вече знаеш, че всичко е фаза – сънят, коликите, дните с плач. С второто не се паникьосвам. Просто дишам и си казвам: „И това ще мине.“

10. Аз съм по-различна майка, но и по-добра версия на себе си

Двете ми деца ме научиха на различни неща, но заедно ми показаха най-важното – че не е нужно да бъда перфектна, за да бъда достатъчна. И че в края на деня, най-ценното е това, че съм там — истински, присъстваща, обичаща. ❤️

✨ Ако имаш повече от едно дете, вероятно и ти си минала през същото. Ще се радвам да споделиш в коментарите какво те научи второто (или третото!) — нека обменим опит, защото всяка майка носи своята малка мъдрост.