English version below
Има преживявания, толкова вкоренени в красотата, традицията и наследството, че остават с теб завинаги – миналият уикенд беше един от тях. Имах честта да участвам в ежегодния ритуал по розобер близо до село Овощник, само на кратко разстояние с кола от родния ми град Казанлък, точно в сърцето на Розовата долина на България.
Започнахме още преди слънцето да е изгряло. В 6 часа сутринта полетата все още бяха обвити в мъгла и сутрешна роса, а въздухът носеше лекия аромат на хиляди цъфтящи дамаски рози. Аз и моите приятели от любимия ми фолклорен танцов клуб „Хорцето ми е в сърцето“ и ръководител Анна Дечева пристигнахме рано, за да се приготвим за ритуала, облечени в красиви, цветни български традиционни носии. Има нещо магическо в това да си заобиколен от хора, които обичаш, всички свързани от традиция, песен и споделена любов към нашето културно наследство.
Ритуалът Розобер
Розоберът не е просто събиране на цветя – това е свещен ритуал в тази част на света. В миналото се е смятало, че най-доброто време за бране на рози е преди изгрев слънце, когато венчелистчетата са напоени с утринна роса и отделят най-голямо количество от ценното си масло. Така се прави и днес.
Щом стъпахме в редиците от розови храсти, небето бавно започна да се озарява в меки пастелни тонове. С нежни ръце и плетени кошници в ръце, ние брахме нежните розови венчелистчета, заобиколени от тихия шум на ранната сутрин. Беше спокойно, дори медитативно – красиво напомняне за това колко сме свързани с природата и с вековните традиции.
А най-хубавото? Този ритуал е отворен за посетители. Туристи от цял свят са поканени да станат свидетели на магията- в село Овощник, където преживяването е дълбоко автентично и искрено. Тазгодишното събитие беше особено специално и без съмнение най-гледаното и обсъждано празненство в района. Огромна причина за това бяха енергията, красотата и духът, носени от любимия ми танцов клуб „Хорцето ми е в сърцето“, който участваше във всеки момент – от брането на рози до изпълнението на традиционни танци с пълни сърца.
От венчелистчета до злато: Процесът на приготвяне на роза
След като напълнихме кошниците си, преминахме към една от любимите ми части от деня: приготвянето на роза. На полето бяха поставени огромни традиционни медни казани, където венчелистчетата бавно се варяха с вода, за да започне процесът на извличане на розово масло.
Това е момент, който никога не спира да ме изумява – да гледам как нещо толкова деликатно се превръща в един от най-луксозните и ценни природни продукти в света. Парата от казаните носеше най-опияняващия аромат – сладък, дълбок и напълно натурален. Това е същността на розовото масло, а този регион е едно от малкото места на Земята, където то се произвежда по толкова чист и традиционен начин.
Народни танци, песни и празненства
Никой български ритуал не завършва без музика и танци. След като започна процесът на варене, нашата танцова група се събра на полето, за да изпълни традиционни български хора, краката ни вдигаха прах, а гласовете ни издигаха песните, предавани през поколенията. Няма нищо по-хубаво от това да танцуваш насред розово поле, облечени в ярки бродерии и български носии, да се смееш и да се забавляваш от сърце.
Енергията беше невероятна - радостна, горда и дълбоко трогателна. Не просто се изявявахме; ние почитахме нашата култура и вдъхвахме живот на една древна традиция. Нашият танцов клуб „Хорцето ми е в сърцето“ влагаше сърцата си във всяка стъпка и не е изненада, че събитието беше толкова успешно тази година. Толкова много хора дойдоха да гледат, да аплодират и дори да се включат в танците. Това наистина се превърна в кулминацията на сезона.
Казанлък и българската Розова долина: Сърцето на световната индустрия за розово масло
За тези от вас, които не знаят, Казанлък - моят роден град - е в самото сърце на Розовата долина, регион, известен по целия свят с производството на най-висококачественото розово масло, използвано в парфюми, козметика и продукти за грижа за кожата по целия свят.
Българската роза Дамасцена се култивира тук от векове, а маслото, извлечено от нея, е известно като „течно злато“. Само за да ви дам представа - необходими са около 3000 до 4000 килограма розови листенца, за да се произведе само 1 килограм розово масло. Ето защо то е едно от най-скъпите етерични масла в света.
Големи парфюмерийни къщи - като Dior, Chanel и Guerlain - използват българско розово масло в своите емблематични аромати. Това не е просто аромат; то е символ на качество, дълбочина и автентичност. И всичко започва тук - в ранната сутрешна светлина на розовите полета в България.
Защо розовото масло е толкова специално
Освен употребата му във висок клас парфюми, българското розово масло е хвалено заради многобройните си естествени ползи:
- Успокояващи и противовъзпалителни свойства за грижа за кожата
- Емоционално балансиране в ароматерапията
- Антибактериални и антиоксидантни качества
Сложният му аромат – смесица от флорални, пикантни и леко медени нотки – го прави наистина незаменим в естествената красота и благополучие.
И за разлика от синтетичните розови аромати, чистото българско розово масло носи със себе си историята на земята, традицията и ръцете, които са го създали. Всяка капка разказва история.
Традиция, която си струва да се сподели
Чувствам се невероятно щастлива, че съм израснала на място, толкова богато на традиции и красота. Тези ритуали не са просто за показ – те са част от нашата идентичност. Те ни напомнят да забавим темпото, да присъстваме и да почетем делото на поколенията преди нас.
Тазгодишният ритуал в Овощник – най-красивият и най-посещаваният досега, и с гордост мога да кажа, че моят невероятен танцов клуб „Хорцето ми е в сърцето“ изигра огромна роля в това. Радостта, енергията и любовта, които споделихме, бяха усетени от всички присъстващи – и се надявам, че чрез тази публикация и вие можете да ги усетите.
Заключителни мисли
Ако някога посетите България в края на май или началото на юни, искрено ви насърчавам да се отправите към Розовата долина. Независимо дали е за известния Фестивал на розата в Казанлък или за тиха сутрин сред полетата на Овощник, ще станете свидетели на нещо вечно – култура, която все още е дълбоко свързана със земята, с традицията и с общността.
Това преживяване ми напомни защо обичам толкова много да пиша в блога си, защото това са моментите, които заслужават да бъдат споделяни, запомняни и празнувани.
До следващия път,
Мая
Част от снимките са дело на фотографа Пламен Петков
Повече снимки може да разгледате тук
