Костенурката Дъхинка

Имало едно време в една далечна гора чудна детска градина за животни. През деня животните я посещавали с голямо вълнение, защото научавали интересни неща за света, който ги заобикалял, а и се срещали с техните приятели там. На градина ходела и малката костенурка. Тя била още с тъничка черупка и много срамежлива. Другите животни я наричали Дъхинка, защото понякога дишала странно- тихо и свистящо, когато се притеснявала или се уморявала от игрите навън.

Дъхинка често отсъствала от горската детска градина, особено през студените месеци и децата свикнали да не я виждат често. В дните, в които била там, винаги носела със себе си малко вълшебно устройство, което бухълът Мъдросов бил измайсторил за нея. То било красиво- със синьо стъклено камъче и малки листенца по дръжката. Вълшебното устройство предизвиквало голямо любопитство сред децата в групата й.

А Дъхинка, макар и мила, го криела в черупчицата си и знаела, че трябва да го пази, защото помагало само на нея.

-Това не е странно! Това е твоята специална вещ! Всеки герой има нещо свое- меч, перо, лък със стрели, магическо семенце или дори чизми. Твоето е въздухопомагащо свистунче! То ти помага да си силна!

Костенурката погледнала с изумление. Никога не била си помисляла, че може би е супер герой. На следващия ден Кики разказала на всички в групата за вълшебното свистунче. Разказала им как то не е играчка и как помага на Дъхинка да диша като истинска героиня. Животните слушали в захлас. Вместо да взимат свистунчето, те започнали да го пазят. Когато костенурката се изморявала, те измисляли по- тихи игри. За първи път Дъхинка не стояла сама. Всички я канели да играе и да се смее с тях, а тя вече не се притеснявала.

Автор: Мая Костадинова- Стойнова