Речевото развитие в ранна детска възраст е един от най-честите поводи за тревога при родителите. „Защо още не говори?“, „Нормално ли е да казва само няколко думи?“, „Може би е мързелив?“ – това са въпроси, които почти всеки родител си задава поне веднъж.

Като майка на две деца под 3-годишна възраст, темата за речевото развитие е нещо, което не само изуавам, но и съм преживяла отблизо. Двете ми деца се развиваха напълно различно – едното проговори рано и уверено, а другото – по-тихо, с по-малко думи и повече жестове. И точно това ме накара да търся информация, а не да се водя по сравнения.

Истината е, че говорът не се появява изведнъж. Той се изгражда постепенно – чрез слух, движение, емоционална връзка, игра и постоянна комуникация. Първите три години са ключови, защото мозъкът е най-пластичен именно тогава.

0 – 6 месеца: основата на комуникацията

Още от раждането бебето общува активно, макар и без думи. Плачът, гукането, усмивките и движението на тялото са първите „изречения“. През този период детето се учи да разпознава човешкия глас, интонацията и емоцията зад думите.

Как изглежда нормалното развитие:

• бебето реагира на силни и тихи звуци

• обръща глава към гласа на родителя

• гука, издава различни гласни звуци

• усмихва се и „отговаря“ на говор

6 – 12 месеца: лепетът като подготовка за говор

Лепетът не е просто „бебешко бърборене“. Това е активна тренировка на говорния апарат. Детето експериментира със срички, сила на гласа и ритъм.

Нормални прояви:

• повтарящи се срички („ба-ба“, „ма-ма“)

• имитация на звуци и интонация

• разбиране на думи като „не“, „дай“, „ела“

• използване на жестове – махане, сочене

12 – 18 месеца: първи думи със значение

Тук започва същинското говорене. Първите думи често са опростени, но напълно смислени за детето. Това беше периодът, в който аз самата започнах да се питам дали всичко върви „както трябва“. Докато едното ми дете вече комбинираше думи, другото предпочиташе да сочи, да ме води за ръка и да изразява желанията си без говор. Тогава разбрах нещо много важно – разбирането изпреварва говоренето и това само по себе си е изключително добър знак.

Какво е в рамките на нормата:

• между 3 и 15 думи

• използване на една дума за цял израз („мля“ = „Искам мляко“)

• активно сочене и търсене на внимание

18 – 24 месеца: речников растеж и първи фрази

Това е периодът, в който родителите най-често сравняват. Истината е, че диапазонът тук е огромен.

Нормално развитие включва:

• между 20 и 50+ думи

• комбиниране на две думи („мама дай“)

• разбиране на прости въпроси

2 – 3 години: свързана реч и разбираемост

Речта става основно средство за комуникация. Детето започва да разказва, да пита и да изразява чувства.

Какво е типично:

• изречения от 2–4 думи

• въпроси „какво“, „къде“, „защо“

• речта е разбираема за близките

Потърсете специалист, ако:

• речта е трудно разбираема

• детето не свързва думи

• има регрес – загуба на вече усвоени умения
  

Какво влияе на речевото развитие?

• качеството на общуването у дома

• времето пред екрани

• емоционалната сигурност

• двигателното развитие

• честотата на разговор и игра
  

В нашето семейство видях колко силно влияние имат ежедневните разговори, четенето на книжки, съвместната игра и най-вече – времето, в което наистина сме заедно, без екрани. Малките моменти – разговор по време на обличане, описание на това, което правим, и търпението да изчакаме детето да „каже“ по своя начин – се оказаха решаващи.

Логопедът – не като диагноза, а като подкрепа

Ранната консултация не означава „проблем“, а грижа. В много случаи са достатъчни насоки за игра, говор и ежедневна комуникация, за да се подпомогне развитието естествено. 

В един момент реших да се консултирам със специалист – не защото имаше сериозен проблем, а защото имах нужда от спокойствие. Тази стъпка ми показа, че логопедът не е „последна инстанция“, а партньор, който може да даде насоки, игри и увереност, че сме на правилния път.

Речта се учи в отношения – чрез поглед, игра, търпение и присъствие. И най-важното: няма „късно“, но има „по-рано“, което винаги е по-леко.

Ако има нещо, което научих от опита си като майка, то е, че речта не обича напрежението. Тя се развива най-добре в сигурна, спокойна и подкрепяща среда. Информираността ми даде увереност, а увереността – пространство децата ми да се развиват в свой собствен ритъм.