Речевото развитие е една от онези теми, които тихо се настаняват в ежедневието на родителите. Първо идва с въпроса „Кога ще каже първата дума?“, после с „Защо другите деца говорят повече?“ и накрая с вътрешното съмнение дали правим достатъчно.

Като майка на породени деца съм минала през всички тези етапи. Двете ми деца имаха напълно различен път към думите и именно това ме накара да осъзная колко често, с най-добро намерение, допускаме грешки, които всъщност могат да забавят речта, вместо да ѝ помогнат.

1. Говорим вместо детето, защото го познаваме твърде добре

Това е една от най-невидимите грешки, защото изглежда като грижа. Ние сме до детето по цял ден, разчитаме погледа му, жестовете, звуците. Знаем какво иска още преди да го покаже.

В моя случай това се случваше най-често с по-малкото ми дете. Когато посочеше нещо, аз веднага казвах думата вместо него. Мислех, че му помагам. Всъщност му отнемах възможността да направи опит сам.

Когато започнах да изчаквам- дори само няколко секунди- се появиха повече звуци, повече опити, повече участие. Понякога мълчанието на родителя е покана детето да говори.

2. Поправяме произношението твърде рано и твърде често

Много родители вярват, че ако не поправят детето веднага, то ще „научи грешно“. Истината е, че в ранна възраст неправилното произношение е част от процеса.

И аз съм казвала: „Не се казва така“. Забелязах обаче, че след такива моменти детето ми ставаше по-предпазливо. Вместо да експериментира с думи, предпочиташе да мълчи.

По-късно осъзнах, че много по-ефективно е просто да дам добър модел. Ако детето каже „топка падна“, аз да отговоря „Да, топката падна“. Без корекция, без натиск- само пример.

3. Очакваме речта да се развива по „график“

Една от най-големите клопки е сравняването. С други деца, с таблици, с „нормите“, които сме чели.

При мен това се засили, когато второто ми дете не следваше темпото на първото. Започнах да се вглеждам повече в броя думи, отколкото в желанието за общуване. А истината е, че детето можеше да разбира много, да общува активно, но просто още да не говори толкова.

Речта не се развива линейно. Има скокове, има паузи, има периоди на натрупване, които не се виждат веднага.

4. Подценяваме значението на жестовете и невербалната комуникация

Често чувам родители да казват: „Той сочи, но не говори“. Това обикновено се възприема като проблем, а всъщност е добър знак.

Жестовете, мимиката и воденето за ръка са мост към речта. Те показват желание за контакт. В нашето семейство именно жестовете бяха първата крачка към думите.

Когато ги приемем като част от комуникацията, а не като нещо „по-лошо от говоренето“, даваме на детето сигурност да продължи напред.

5. Разчитаме прекалено много на екрани

В моменти на умора екранът изглежда като спасение. И аз съм го използвала. Но с времето забелязах ясна разлика – най-много думи се появяваха не след клипчета, а след време заедно.

Речта не се учи пасивно. Тя се развива в диалог- когато детето е чуто, когато някой му отговаря, когато има емоционална връзка.

6. Говорим малко, но очакваме детето да говори много

В ежедневието често вършим нещата мълчаливо- обличаме, храним, подреждаме. А после се чудим защо детето не използва думи.

Едно от най-простите неща, които започнах да правя, беше да описвам. Не специално, не „учебно“, а естествено- какво правим, какво виждаме, какво предстои.

7. Отлагаме консултацията, защото се страхуваме

Много родители отлагат срещата с логопед, защото думата звучи страшно. И аз бях така. А когато най-накрая потърсих съвет, осъзнах, че това не беше диагноза, а подкрепа.

В нашия случай консултацията ми даде спокойствие и конкретни насоки как да подкрепям речта у дома чрез игра и общуване.

Какво е най-важното, което научих

Речта не се развива под натиск. Тя се развива в сигурна среда, в която детето се чувства прието, чуто и спокойно. Грешките са част от пътя, но когато ги осъзнаем, те се превръщат в инструмент за растеж- и за нас, и за децата ни.

Ако искаш може да погледнеш поста ми за "Речевото развитие от 0 до 3 години-  какво е норма и кога да потърсим логопед - MissKostadinova. 

Мая

Речевото развитие в ранна детска възраст е един от най-честите поводи за тревога при родителите. „Защо още не говори?“, „Нормално ли е да казва само няколко думи?“, „Може би е мързелив?“ – това са въпроси, които почти всеки родител си задава поне веднъж.

Като майка на две деца под 3-годишна възраст, темата за речевото развитие е нещо, което не само изуавам, но и съм преживяла отблизо. Двете ми деца се развиваха напълно различно – едното проговори рано и уверено, а другото – по-тихо, с по-малко думи и повече жестове. И точно това ме накара да търся информация, а не да се водя по сравнения.

Истината е, че говорът не се появява изведнъж. Той се изгражда постепенно – чрез слух, движение, емоционална връзка, игра и постоянна комуникация. Първите три години са ключови, защото мозъкът е най-пластичен именно тогава.

0 – 6 месеца: основата на комуникацията

Още от раждането бебето общува активно, макар и без думи. Плачът, гукането, усмивките и движението на тялото са първите „изречения“. През този период детето се учи да разпознава човешкия глас, интонацията и емоцията зад думите.

Как изглежда нормалното развитие:

• бебето реагира на силни и тихи звуци

• обръща глава към гласа на родителя

• гука, издава различни гласни звуци

• усмихва се и „отговаря“ на говор

6 – 12 месеца: лепетът като подготовка за говор

Лепетът не е просто „бебешко бърборене“. Това е активна тренировка на говорния апарат. Детето експериментира със срички, сила на гласа и ритъм.

Нормални прояви:

• повтарящи се срички („ба-ба“, „ма-ма“)

• имитация на звуци и интонация

• разбиране на думи като „не“, „дай“, „ела“

• използване на жестове – махане, сочене

12 – 18 месеца: първи думи със значение

Тук започва същинското говорене. Първите думи често са опростени, но напълно смислени за детето. Това беше периодът, в който аз самата започнах да се питам дали всичко върви „както трябва“. Докато едното ми дете вече комбинираше думи, другото предпочиташе да сочи, да ме води за ръка и да изразява желанията си без говор. Тогава разбрах нещо много важно – разбирането изпреварва говоренето и това само по себе си е изключително добър знак.

Какво е в рамките на нормата:

• между 3 и 15 думи

• използване на една дума за цял израз („мля“ = „Искам мляко“)

• активно сочене и търсене на внимание

18 – 24 месеца: речников растеж и първи фрази

Това е периодът, в който родителите най-често сравняват. Истината е, че диапазонът тук е огромен.

Нормално развитие включва:

• между 20 и 50+ думи

• комбиниране на две думи („мама дай“)

• разбиране на прости въпроси

2 – 3 години: свързана реч и разбираемост

Речта става основно средство за комуникация. Детето започва да разказва, да пита и да изразява чувства.

Какво е типично:

• изречения от 2–4 думи

• въпроси „какво“, „къде“, „защо“

• речта е разбираема за близките

Потърсете специалист, ако:

• речта е трудно разбираема

• детето не свързва думи

• има регрес – загуба на вече усвоени умения
  

Какво влияе на речевото развитие?

• качеството на общуването у дома

• времето пред екрани

• емоционалната сигурност

• двигателното развитие

• честотата на разговор и игра
  

В нашето семейство видях колко силно влияние имат ежедневните разговори, четенето на книжки, съвместната игра и най-вече – времето, в което наистина сме заедно, без екрани. Малките моменти – разговор по време на обличане, описание на това, което правим, и търпението да изчакаме детето да „каже“ по своя начин – се оказаха решаващи.

Логопедът – не като диагноза, а като подкрепа

Ранната консултация не означава „проблем“, а грижа. В много случаи са достатъчни насоки за игра, говор и ежедневна комуникация, за да се подпомогне развитието естествено. 

В един момент реших да се консултирам със специалист – не защото имаше сериозен проблем, а защото имах нужда от спокойствие. Тази стъпка ми показа, че логопедът не е „последна инстанция“, а партньор, който може да даде насоки, игри и увереност, че сме на правилния път.

Речта се учи в отношения – чрез поглед, игра, търпение и присъствие. И най-важното: няма „късно“, но има „по-рано“, което винаги е по-леко.

Ако има нещо, което научих от опита си като майка, то е, че речта не обича напрежението. Тя се развива най-добре в сигурна, спокойна и подкрепяща среда. Информираността ми даде увереност, а увереността – пространство децата ми да се развиват в свой собствен ритъм.